Железният Светилник - Част I

Откъс от резюмето

Глава Първа.<br> Двадесетгодишният Стоян Глаушев живее в крайна бедност в малко село близо до град Преспа. Семейството му е голямо и никой не се интересува от него, освен когато трябва да се свърши тежка работа. Младежът е трудолюбив, силен и весел. Има си един приятел – малкото кученце Шаро. Веднъж хрътките на местния турски бей нападат Шаро. За да спаси приятеля си, Стоян удушава едната хрътка. Момчето се уплашва, че беят ще го убие за отмъщение, и през нощта избягва в града. Шаро тръгва след него. = Глава Втора.<br> В покрайнините на Преспа Стоян и Шаро изчакват зимната утрин гладни и премръзнали. Момчето вижда отворила работилница за сапун и изработва пари, колкото за един хляб. Приятелите си поделят хляба и разведрени тръгват към центъра на града. = Глава Трета.<br> В центъра Стоян разглежда многобройните работилници и дюкяни. Градът го омайва с възможностите си за по-добър живот и той завинаги се влюбва в него. Изневиделица стар турчин заповядва на младежа да го последва. С робска покорност той тръгва след господаря. = Глава Четврърта.<br> Непознатият завежда Стоян в дома си и го кара да премести голяма купчина материали в двора му. Накрая го изгонва, без да му плати. Младежът се страхува да не срещне бея в турската махала. В безизходица се отправя към един хан, в който е ходил някога със свои съселяни. Хаджията го нахранва и го съветва да се прибере вкъщи, защото в града няма работа и ще умре от глад. Стоян и Шаро си тръгват обратно към село. Внезапно по пътя се задават двама турци на коне. Стоян се изплашва и се скрива в дола, докато те отминат. Момчето осъзнава, че за него няма живот на село и решава да се върне в Преспа. = Глава Пета.<br> В зимния следобед, гладни и премръзнали, Стоян и Шаро обикалят из града. Работилниците и дюкяните вече са затворени. Момчето не знае какво да прави. Няма нито какво да яде, нито къде да спи. Внезапно в една уличка млада жена го извиква по име. Това е Султана, внучка на покойния чорбаджия хаджи Серафим. Тя наема Стоян да нацепи дървата в двора й, а срещу това му дава парче хляб и го оставя да спи в нейната плевня. Щедро му предлага и една черга, за да се завие. Стоян иска да разбере откъде знае името му. Султана се шегува, че половината селяни се казват така. Хаджи-Серафимовата внучка харесва момчето и си пожелава да се омъжи за него. =

Глава Шеста. <br> На сутринта Стоян си тръгва, без да види Султана. Той обикаля улиците с надеждата да намери някаква работа. Успява да се договори с един майстор в казанджийска работилница и спечелва пари за хляб. Майсторът му казва, че може да дойде и на следващия ден. Стоян се връща в дома на Султана, защото не знае къде другаде да пренощува. С радост забелязва, че тя пак му е оставила чергата. Заспива в плевнята уморен, но обнадежден. =

Глава Седма. <br> Минават две седмици, през които Стоян успява да събере малко пари. Той продължава да спи в плевнята на Султана, но се вижда рядко с нея. Една сутрин, когато пролетта вече настъпва, младежът не е на работа и обикаля из двора. Иска да помогне с нещо, за да се отплати за подслона. В това време пристига вуйчото на Султана, Тасе. Той е гневен, защото хората говорят за мъжа, когото племенницата му е прибрала у дома си. Тасе заповядва на Стоян да си върви. Младата жена е категорична, че Стоян ще остане. Вуйчото си тръгва ядосан. Султана нарежда на Стоян да прекопае двора. После го кани да обядват и така за пръв път го въвежда в дома си. =