Под Игото - Част I

Откъс от резюмето

</br> 1. Гост<br> Чорбаджи Марко вечеря с цялото си семейство на двора, когато се чува странен шум в сянката между кокошарника и обора. Домашните се изпокриват, а Марко отива да провери с два пищова, когато му се обажда синът на неговия стар познат, дядо Манол - Иван Краличът. Марко се връща вкъщи да успокои семейството си, но преди да иде при госта си, на портата се появява онбашията, а гостът изчезва безследно. = 2. Бурята<br> Краличът се прехвърля от другата страна на зида и започва да бяга. По него се стреля, един дори смъква горната му дреха, но той успява да избяга и се скрива в една воденица. Воденичарят и дъщеря му влизат да пренощуват, когато се появяват двама турци. Щом виждат дъщеря му, карат воденичаря да иде за стъкло ракия, но той отказва. Сбиват се, а Краличът, който до сега е мислел, че са дошли за него, взима брадвата, която воденичаря случайно е оставил до него, и удря в тила прочутия Емексиз Пехливан, който наскоро избил цяло семейство и обезглавил дете. След това воденичарят и Краличът се нахвърлят върху куция турчин и го убиват. Заравят хрътката при труповете и тръгват към манастира, но до дънера на ореха има нечия фигура. = 3. Манастирът<br> Благодарен за постъпката на Кралича, воденичарят го води при своя познат в манастира - младият дякон Викентий. Той на драго сърце го приема, дори когато Кралича му разказва, че всъщност е беглец от Диарбекир. Викентий го настанява в една килия и подхвърля, че е крил и Левски там, но никой не пристъпва заради привиденията. Посред нощ Краличът чува песен и фигурата на Емексиз Пехливан, който го гледа през прозореца, но се оказва, че Викентий е забравил да го предупреди за идиота Мунчо, който е същият онзи, видял заравянето на турците по-рано. = 4. Пак у Маркови<br> Иванчо Йотата и младият доктор Соколов идват на гости у чорбаджи Марко и го разпитват за състоянието на Асенчо и снощната случка. Марко отрича да е имало някой, а Иванчо признава, че той е ходил до конака за помощ. Соколов казва, че Краличът го е питал за дома на стария чорбаджия, а когато влиза баба Иваница и казва, че снощи пушка гръмнала, на Марко му прилошава, опасявайки се за Кралича. = 5. Продължение от нощта<br> Докторът се връща у дома и го посреща неговото мече – Клеопатра. Докато той ѝ пее, а тя танцува, идват турци и го водят при бея. Обвиняват го, че в тъмнината той е бил вместо Кралича, защото дрехата, смъкната от гърба му, е неговата. В джобовете са намерили и бунтовнически вестник и прокламации. Соколов твърди, че е дал дрехата на сиромах, но раненото заптие посочва него като заподозрян, а и докторът не може да каже къде е бил по това време, затова го пращат в затвора. = 6. Писмото<br> Марко отива в кафенето на Ганко, където среща онбашият. Иска да се застъпи за доктора, но него вече са отвели в К., а онбашият носи писмо, което ще довърши злощастното му положение. Той тръгва, а Марко излиза с него, но след това се връща пак а кафенето, докато Ганко приключва да бръсне главата на Бъзуняка. Двамата се разплащат и Марко забелязва, че писмото на онбашият е още на тезгяха. = 7. Геройство<br> По обяд игуменът се връща в манастира и разказва на останалите какво се е случило в Бяла черква. Казва на чревоугодният отец Гедеон да обиколи техните ниви на магаренцето. За да се измъкне той казва, че Мунчо снощи е идвал при него и е разказвал за някакво привидение. Игуменът се насочва към същата килия, където в същия момент Викентий разказва на Кралича за Соколов. Краличът веднага решава да се предаде, а игуменът идва в този момент. Викентий излиза и му разказва всичко, заради което игуменът прегръща Кралича като син. = 8. У чорбаджи Юрдана<br> В дома на чорбаджи Юрдан са се събрали роднини, приятели и членове на компанията му. Обсъждат случилото се със Соколов. Повечето са на мнение, че той трябва да увисне на въжето. Жестоките им думи разплакват Лалка, която се изнизва незабелязано в съседната стая, откъдето обаче вижда завръщането на Соколов. Тази новина тайно радва Хаджи Смион, който е един от гостите. = 9. Разяснения<br> Докторът отива при Марко да му разкаже какво му се е случило. Влачили са го от конак в конак и го дават на съд, но щом изваждат писмата, те съвсем не се оказват онова, което всъщност са били - вестник „Зорница“ и прокламацията на Богоров. Затова го пускат да си върви. По пътя среща дякон Викентий и Бойчо Огнянов. Като разбира, че последния е дошъл да го освободи, се прегръщат като братя. Марко му признава, че го познава, а и че именно той е бил онзи, който е сменил съдържанието на писмото. Това разчувства Соколов и той решава да иде при Бойчо да поговори с него, а Марко заръчва следващия път да влезе през главната порта. = 10. Женският метох<br> Противно на мъжкия манастир, женският е пълен с живот – има около 70 жени, повечето млади, които почти по нищо не се различават от светските девойки. Хаджи Ровоама е най-голямата сплетница сред тях. Повечето клюки из града са нейно дело. Тя е и тази, която твърди, че Бойчо Огнянов е турски шпионин. Не пропуска да го изтъкне пред Стефчов след разочарованието си от освобождаването на доктора. Стефчов обаче се интересува повече от Рада. = 11. Радини вълнения<br> Настъпва време за годишния изпит и Рада, чиято съдба е на сираче, отрасло в метоха, която вече не я генти, се подготвя за важното събитие. По време на изпита се намесва Кириак Стефчов, който е поддръжник на турците. Той е още ядосан на Рада заради това, че го е отблъснала, и започва да задава на децата твърде сложни въпроси. Бойчо Огнянов излиза от публиката и връща нещата по местата им – и родителите, и децата са щастливи от неговото сърдечно разбиране. Слуховете, че е бунтовник и шпионин падат и той се превръща в избавител. Едно от момичетата, Събка, отговаря на въпроса за гръцкото робство, намесвайки и избавлението от турско, с което хвърля присъстващите в противоречиви чувства. Въпреки това, Рада е безкрайно благодарна на Бойчо. = 12. Бойчо Огнянов<br> Бойчо Огнянов започва да печели симпатиите на хората от града, а също и тези на Рада. Двамата се влюбват един в друг и той изпитва силно желание да ѝ разкаже кой е всъщност. Отива при нея и вижда, че е плакала. Хаджи Ровоама ѝ е казала, че той е бунтовник, а Бойчо го потвърждава и казва, че е дошъл да готви въстание напролет, че е избягал от Диарбекир и че наскоро е убил двама турци. Неговото признание не отблъсква Рада, а прави чувствата им по-силни. = 13. Брошурата<br> При Рада и Бойчо влиза докторът с бутновнически вестник. Статията прочита сам, а стиховете дава на Рада. Толкова е възпламенен, че дори избутва грубо бабичката от стаята. Идва едно момиченце с любовно писмо от Мердевенджиев, което Рада накъсва, а Бойчо – разгневява. Соколов обаче се заема и му написва писмо в отговор, а на уреченото място води своята Клеопатра. = 14. Силистра Йолу<br> Силистра Йолу е една зелена морава в манастирския дол, където се събират хората да празнуват. В този ден, по обяд, идват много от главните герои, както и други будители и поддръжници на идеята за бунт. Сред тях е и господина Кандов, който се осланя на мислители и учени. Бойчо Огнянов разпалено му опонира, твърдейки, че хората, за които говори, нямат отношение към българите и че онзи, на който трябва да се уповава, е българският народ. След като обядва, групата се връща с бунтовнически песни в града, но без Бойчо. = 15. Неочаквана среща<br> Воденичарят дядо Стоян посреща Огнянов и му казва, че е пристигнал техен човек. Оказва се стар познайник на Бойчо – Муратлийски. С него не са се виждали от заточението на Кралича в Диарбекир. Муратлийски му разказва приключенията си. = 16. Гробът говори<br> Огнянов отива при манастира и се среща с игумена. Разговаряйки, стигат до воденицата, където е станало убийството на турците. Мунчо също е там. От онзи ден той боготвори Бойчо заради постъпката му и най-вече защото мрази турците след един побой. Идва Шериф ага, който мери сили с игумена, стреляйки по един нишан. Той не улучва нито веднъж, а игуменът – два пъти от два опита. Появява се отнякъде хрътката на мъртвия турчин и напада Огнянов. Той се оправдава пред Шериф ага, че в миналото е хвърлил камък по хрътката. Турчинът си тръгва с кучето, а Огнянов поема към града за представлението. = 17. Представлението<br> В града се представя трагедията „Многострадална Геновева“, която разказва за един граф, който заминава на поход. В това време неговият наместник, Голос, опитва да прелъсти жена му, но като не успява, убива слугата Драка, а Геновева хвърля в тъмница и лъже графа, че я е заварил със слугата. Гневен, графът казва на хората си да я убият, а те се смиляват над нея, лъжат, че са си свършили работата, а тя заживява в пещера с бебето си. След седем години графът намира писмото на жена си и разбира, че е невинна. По време на лов в гората случайно я открива с детето им. За декора се грижи целия град, а костюмите взимат от друго представление – за Райна княгиня. Макар актьорите да не са на ниво, извикват сълзи у публиката. Стефчов се опитва да освирка Огнянов, а беят го гони. В края на представлението запяват бунтовна песен, а Дамянчо, който превежда на бея, му разказва как Геновева и графът пеели един на друг за дълбоката си любов. На следващият ден викат Огнянов в конака да го питат дали било вярно, че са пеели бунтовна песен. Той отрича и се зарича беят скоро да чуе друга песен. = 18. В Ганковото кафене<br> Няколко дни след представлението на главните герои от „Многострадална Геновева“ се гледа като на истински такива – Огнянов става „граф“, а Фратю – „Голос“, заради което бабичките все го гледат накриво. В кафенето обаче всички са развълнувани от битките на Русия и другите държави с врага. Всички предчувстват наближаващото въстание и се горещят до момента, в който прочитат, че са претърпели поражения на бойното поле. Всички мислят, че това са измислици от страна на турците. Появата на Стефчов в кафенето слага край на спора. = 19. Отзиви<br> След Стефчов, в кафенето влизат Огнянов и Соколов. Чрез намеци и високо изказани думи, но никога лице в лице, Огнянов и Стефчов си подмятат закани и заплахи. Идва Мунчо и сочи Огнянов, правейки жестове и наричайки го Русиан. Първоначално Огнянов мисли, че това е само от любов, но после се усеща, че местният идиот е видял случката при воденицата. За щастие, Стефчов не обръща внимание на Мунчо, а си тръгва, мислейки как да се пребори с Огнянов, ползвайки наскоро наученото за него – че такъв човек няма. = 20. Безпокойства<br> Огнянов и Соколов разговарят за това как е възможно да подозират Кралича, че е бунтовник. Соколов признава, че обича Лалка, но също както Бойчо, се бои да я направи своя жена, защото бунтът може да започне всеки момент. Соколов напомня, че трябва да идат на гости на поп Ставри. Бойчо отива в училището да види Рада, но там е само Мердевенджиев и единственият брой на вестник „Дунав“, в който е дадено описание на Огнянов като бунтовник. Той взима вестника с намерение да го унищожи. = 21. Козните<br> Стефчов отива в женския метох, където има среща с Мердевенджиев. Разменя си няколко думи с Хаджи Ровоама и ѝ намеква за Бойчо. Идва учителят и потвърждава, че Бойчо се е хванал в капана с вестника, който са му заложили. Двамата премислят кой ще застане на тяхна страна и кой – на негова, след което Стефчов тръгва към конака. = 22. На гости у поп Ставря<br> Докато Соколов и Бойчо вървят към дома на попа, по пътя срещат непознат, който внезапно се скрива и те не разбират кой е. У Ставри е и слепият Колчо, който пее песни. Така се заговарят за съседите на попа. Дъщеря им залюбила Бакърджийчето, но била пропаднала и родителите на момчето не се съгласявали на брак. Така се заформя дискусия за мястото на жената и за това дали има равни права с тези на мъжа или е жертва на деспотството му. = 23. Друг се хваща в клопката<br> Около вратата на Милка Тодорчина настава суматоха. Събират се хора, след като бащата на Милка я е затворил с Бакърджийчето. Вика онбашията, а попът сам идва с гостите за да разбере какво се случва. Докато хората викат да оженят младите, онбашията пристига и вади насила момчето, което отказва да излезе. Оказва се Стефчов. Той е и непознатият, който са видели Соколов и Бойчо по-рано. След като решил да се жени за Соколовата Лалка, той трябвало да се подсигури да не тръгнат слухове и отишъл да си прибери любовните писма от Милка, но баща ѝ го взел за Бакърджийчето и го затворил. Онбашията също не разбира объркването и води Кириак Стефчов в конака. = 24. Две провидения<br> На сутринта игумен Натанаил се готви за празник, а Мунчо идва и му казва, че турците са разкопали гроба при воденицата, намерили са мъртвите и са тръгнали след Бойчо. Попът отива при Соколов, а той – при Рада. После отива към църквата, но тъй като търсят и него, не може да влезе. Моли Фратю да предупреди Бойчо, но той не влиза в църквата. После Соколов вижда Колчо и го моли същото. = 25. Мисията става мъчна<br> Колчо трудно успява да мине през хората и като вижда, че службата ще свърши скоро и хората ще го повлекат назад, започва да вика, че умира. Така стига до Бойчо и го предупреждава. Службата свършва и турците влизат да го търсят, но Бойчо го няма. Оказва се, че е взел кожуха и сините очила на отчето и избягал. После идва някой и казва, че Бойчо бил в женския метох. = 26. Едно неприятно посещение<br> Турците влизат в метоха, но намират единствено Фратю. Рада трепери за Бойчо, а Хаджи Ровоама я гони от метоха. Среща Колчо и той е утешава, че Бойчо е добре, а сам той е пуснал слухът, че Огнянов е в някоя килия, за да ги забави. Междувременно турците залавят всички, които приличат на Огнянов или имат очилца. Сред тях е Кандов, който не спира да протестира. = 27. Скитник<br> Бойчо тръгва в снежната виелица през Балкана. Оставя дрехите на отчето и тръгва сам. По пътя го раняват, но той късно разбира това. Гладен е, едва минава през Струма, но успява да намери свои познати, въглищари, които се грижат за него и го откарват при чичо Марин във Веригово. = 28. Във Веригово<br> В дома на чичо Марин Огнянов оздравява лека полека, но мислите все го връщат в Бяла черква. Скоро получава новини от там, нещата никак не са добри, и решава да тръгне за натам. = 29. Една безпокойна почивка<br><br> Огнянов излиза от Веригово, преоблечен като турчин, но по пътя му се налага да почине с коня си в един хан. Там е пълно с турци, но той успява да се прикрие и дори да научи, че те вече знаят къде да търсят бунтовника Огнянов. След това той потегля отново. = 30. Любезен познайник<br> Следващата спирка на Огнянов е на Карнарския хан, където среща Рачко Пръдлето. Макар и твърде любезен, на Огнянов се струва съмнителен, защото настоява да го нагости, а после да иде до Бяла черква, навярно да го предаде, затова го връзва. = 31. Тлъка в Алтъново<br> Огнянов променя посоката и отива в село Алтъново при бай Цанко. Там тъкмо готвят сватба, пеят песни (тлъка) и разказват как също са крили и Левски. Говорят за Боримчеката, който откраднал Станка в дома си. = 32. Бог високо, цар далеко<br> Тръгват си гостите, но след тях идват две заптиета. Цанко скрива Огнянов в килера. Заптиетата влизат ядосани и искат да им сервира дъщеря им, но виждат, че някой си Петър е оставил кама с надпис „Свобода или смърт“ и започват да претърсват къщата. Викат бащата на Петър и го пребиват до смърт. Като стигат до килера, Огнянов вече го няма, но виждат дупката и затварят Цанко в мазето. За да откупят свободата му, дават им наниза рубета на Донка. = 33. Победителите угощават победените<br> Огнянов отива при Петър и му казва всичко. Той иска отмъщение и още на сутринта тръгват с него и Цанко да пресрещнат заптиетата при прохода. Към тримата се присъединяват Данаил и Боримчеката. Нападат ги осем вълци, но те ги отблъскват. Идват заптиетата на коне и ги повалят. Данаил си отмъщава като звяр, прибира половината от наниза, а после го изпращат обратно в селото, а труповете оставят на вълците. = 34. Фъртуна<br> Тръгват нагоре по планината, но духа много силен вятър. Започва снежна буря, а Огнянов така отслабва и припада. Другарите му го намират и го понасят нагоре на ръце. = 35. Колибата<br> Карат Огнянов в една колиба на поляната Къшлата на Дика. Там има едно момче, което им помага да стоплят Огнянов и той се съвзема. Скоро идва козарят бай Калчо, който им разказва, че турците открили какво се е случило с телата на заптиетата и са организирали хайка да прогонят вълците. Боримечката пък показва белезите си и разказва откъде му е дошло прозвището. Напускат колибата, а Огнянов нощува в хана на бай Дочка, където вече чакат петнайсет башубозука.